В ранна пролет, когато дървета още не са се разлистили и сводът от дървесни корони пропуща достатъчно светлина, широколистната гора е прекрасна гледка. По това време почвата в гората сякаш е покрита със зелен, пъстро извезан килим. Под влияние на топлината и влагата само за няколко дни ранните цветя развиват листа и цветове. В скритите си под земята, шумата и хумуса органи те са натрупали богати запаси, благодарение на които могат да презимуват. Някои от ранните цветя, например пролетното блатно кокиче и жълтият гарвански лук, имат луковици, лесичината и жълтурчето- грудки, а други имат подземни стъбла, така наречени коренища или ризоми, които обикновено са разположени хоризонтално. Те нарастват настрана и спомагат за  разпространението на растенията чрез издънки. Такива са съсънката, момковата сълза, момината сълза и вранското око.Луковичните растения не  се размножават само чрез семена. Те образуват млади луковици. Този начин на размножаване е от голямо значение за растенията, които цъфтят рано пролет- не винаги времето е благоприятно за опрашване чрез насекоми. Ниските температури, дъждовете и късните снеговалежи много често пречат или забавят излитането на медоносните и земните пчели и на другите насекоми, които обикновено опрашват растенията. Някои от ранните пролетни цветя могат да заместят отсъствието на пчелите със самоопрашване.

Приключи ли разлистването на горските дървета, развитието на ранните пролетни цветя достига връхната си точка. След като прецъфтят, плодовете и семената им бързо узряват, скоро надземните им органи пожълтяват, образуваните в листата хранителни вещества се запазват в подземните депа, а семената се разпръскват от вятъра или се разнсят от различни животни. Само някои пролетни цветя, между които момината сълза и вранското око, запазват листата си до есента, когато плодовете им узряват. В сравнение с пролетната растителност в широколистните гори растителността в иглолистните гори и особено в чистите борови гори по това време е твърде бедна, дори оскъдна. Там напразно ще търсим пролетни цветя. И това съвсем не трябва да ни учудва. Почвата в иглолистните гори е обикновено бедна на хранителни вещества и по- взискателните растения не могат да виреят. От друга страна, в тези гори не можем да открием по- богата пролетна растителност, защото тук пролетта, в сравнение с другите сезони, няма добри светлинни условия, както в широколистните гори. В иглолистните гори през цялата година условията за светлина не се променят така рязко, както при широколистните дървета. Поради слабата светлина в смърчовите гори освен мъхове, гъби и лишеи ще намерим само малък брой сенко-любиви висши растения- папрати, киселица и други.

Като първо пролетно цвете в широколистните гори се показва пролетното блатно кокиче, близък сродник на кокичето в нашите градини. То също притежава луковица, в която натрупва хранителните си запаси. Между тесните сочни светлозелени листа се появява стъблото с млечнобял ухаещ цвят. Шестте венчелистчета имат на върха си по едно жълтозелено петънце. Опрашването на цветовете се извършва от пчелите, а разпространяването на семената- от мравките. По някои места пролетното блатно кокиче се среща често, а по други въобще не вирее. Някъде то е виреело, но е било унищожено през последните десетилетия. Затова сега това растение се намира под закрила на Закона за защита на природата. Ще нанесем голяма щета на природата, ако късаме или изваждаме с луковица блатни кокичета. В широколистни гори с варовити почви (у нас главно в габърови гори) още в ранна пролет разцъфтяват гълъбовите очички (потайниче). Между триделните листа от основата сред чашковидни зелени листенца излизат сините цветчета, разположени на отделни дълги дръжки. Опрашването и разпространяването на семена на гълъбовите очички става както при обикновеното и при пролетното блатно кокиче. Между ранните пролетни растения в сенчестите гори е и лечебната медуница. Всички части на медуницата са покрити с власинки, а листата често имат бели петна. Съцветието й прилича на игликата. Особеното при медуницата е, че всеки цвят от съцветието е различно обагрен. Цветовете се променят от червено към виолетово или циньочерно.

Подобна промяна в баграта можем да наблюдаваме и при пролетното секирче, което се отнася към бобовите растения. И неговите цветове са отначало червени, после стават сини, а на края придобиват зеленикав оттенък. Причината за промяната в баграта на цветовете в съцветията и при двете растения е постепенно изменение на киселинността на клетъчния сок. От опрашените от медоносните и земните пчели цветове на пролетното секирче се развива плоска шушулка с граховидни семена. В бедни почви по- дребното планинско секирче замества сродното му пролетно секирче.

С широколистните гори е свързано развитието и на сухогрудестата лесечина. От една куха, не по- голяма от орех грудка, излиза здраво стъбло с две- три дълбоко нарязани нежни листа. Двуустните цветове с шпора са пурпурночервени или бели. Дългохоботести пчели извършват опрашването, но понякога и насекоми с по- къси хоботчета нападат шпората, за да се доберат до сладкия й нектар. Грудката на лесечината е отровна. Често наред с това растение можем да видим и жълтоцъфтящия гарвански лук от семейство Кремови. От луковицата му излиза тесен приосновен лист, събран при върха, и една дръжка с няколко жълти звездички. Когато небето е облачно, цветовете се затварят и тогава трудно може да се забележи това растение, защото венчелистчетата са зелени отвън, също като стъблото.

Още полезна информация за цветята, растенията и техния очарователен свят, може да намерите в нашия онлайн портал за цветя и флористика на адрес Cvetiata.net